La Porchetta Burgas

La Porchetta Burgas магазин за автентични италиански,деликатеси,колбаси,
?

те сеВдъхновени от Италия, от любовта ни към нея, пламнала още при първата ни среща преди повече от 12 години.... Една страна, която не е трудно да заобичаш , защото тя винаги e с отворени портали, уютна, така както, стара бабина къща – напоена с традиции, подредена до педантичност, украсена с много цветя навсякъде, където винаги има нещо вкусно за хапване, приготвено, така както само старата ръка

знае ...
Ето я и нея... Запознайте се с La Porchetta - магазин за сирена, колбаси, паста,вино внос от Италия
Една дългогодишна мечта, шлифована като диамант до най-малкия детайл, за да блести от където и да го погледнеш.
След многобройни пътувания,дълго тършуване,опитване, отхвърляне на какви ли не предложения,приютихме дълголетните традиции на италианските майстори от регион Емилия Романя. Вторият по богатство регион в Италия, който впечатлява с невероятната си кухня.
Зона, която дава начало на дълговековни традиции в производството на прочутите Прошуто ди Парма, Пармиджано Реджано...продукти, без които италианската кухня не би могла да съществува.

Днес във витрините ни може да откриете дълга серия на незабравими вкусове:
над 30 вида италиански колбаси БЕЗ ГМО,ГЛУТЕН И АЛЕРГЕНИ,
над 30 вида италиански сирена, зрели в различни подправки,билки,цветя, трюфел...
паста, вино и още куп други италиански хранителни стоки.
В началото идеята ни беше само за магазин...
Днес, La Porchetta достигна ниво ВНОС И ДИСТРИБУЦИЯ НА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ ОТ ИТАЛИЯ, като освен на дребно, развива и търговия на едро.

Ако ви липсва Италия и сте Бургас отбий при нас!

- Ало, ретроградният Меркурий ли е?– Дааа, кажете!– Найш к'во... аре само да не ме занимаваш!....Тъй ми се иска да му го...
09/07/2026

- Ало, ретроградният Меркурий ли е?
– Дааа, кажете!
– Найш к'во... аре само да не ме занимаваш!....Тъй ми се иска да му го изпея, както Ъпсурт на тоя малък пакостник.

Последните дни разговорите по жицата вървят един след друг.

Звъни ми приятелка, която я е сполетяло злощастието климатикът ѝ да сдаде багажа баш посред лято. Обаче си спомнила моите плеяди от миналата година, когато аз имах филм с климатик, който посред лято духаше горещо, а посред зима – студено. Решила да не му прави изкуствено дишане, а направо да се отърве от него.

– Ох, милата... – съчувствам ѝ по телефона. – Знам точно как се чувстваш.

Следващият разговор е за бивши, които настоятелно се опитват да се върнат в живота и драпат със зъби, нокти и редица сополиви съобщения. Къде наяве, къде насън..от който се събуждам вир вода с дълбоко недоумение в просъница..:

Аве с тебе не се ли закопахме надълбоко?

Викам:
– Сестро, чакай да видя календара...Поглеждам и с не малко облекчение заключавам:– Да... в ретроградие сме, Джийзъс!

И всичките тия микросъбития изведнъж ваят от нас едни такива drama queens.

Ето например аз.Стоя пред витрината на магазина, която цяла седмица беше празна, а аз съм се изтопурила пред нея като паметник на културата.Сега ще питате:

– На коя култура, ма, Герганке?

Ами на майсторите, които държат на мъжката си дума така, както цивката на дете в ясла.Имам дълъг списък с телефонни номера на "майстори", записани като: "Палячо", "Не вдигай", "Измекяр", "Аматьор", "Лешпер"... и все в тоя дух.

Оня ден, по обед, чакам на опашка да си взема печен патладжан с домати и моцарела. Жената зад щанда ми подава чинията и казва:

– Извинете, че така ви я подавам в диагонал, ама имам майстор в краката. Да не си помислите, че съм луда.

Прихнах в смях.Първо, да ви споделя едно лично наблюдение – никой луд не твърди за себе си, че е луд. Според него всичко му е наред. Луди са всички останали.

И второ...

Къв е тоя майстор отдолу?Нали се сещате за ония палави филми, в които в дома на някоя самотна домакиня все се появява или градинар, или водопроводчик... да ѝ "затегне тръбите" и да оправи теча.. 😏

В тоя момент човекът се изправи.

– Аз съм. Здравейте!
– О! Я кажете, Вие ходите ли по адреси?
– Ходя.
– Значи... можем да си бъдем полезни един на друг.

Подаде ми визитка. Чухме се по-късно и още на следващия ден, със скоростта на светлината, беше при мен.

Заприказва се с витрината ми на някакъв техен, само на тях понятен език, докато я човъркаше

– Пусни ме... пусни ме да вляза...

Тя явно го е пуснала, защото след двайсетина минути вече бяха в сериозна връзка. Витрината реши, че пак ѝ се работи, а аз днес отново си я напълних.Няма вече да ме гледа стреснато всеки, който отвори вратата, със стегнато гърло и въпроса:

– Гери... защо? Гери, къде отиваш? Какво се случва? Защо всичко е празно?

Спокойно....Просто всичко е въпрос на ретроградие.

Тъй че.. ако и вашият живот тия дни звучи като нещо разбричкано което е извън всякакъв такт, не бързайте да викате екзорсист. Проверете първо дали Меркурий пак не си е намерил работа на пълен работен ден ..ама ден след ден..

Inhale good sh*ts, exhale bad sh*ts....
След още няколко дни ретроградието ще свърши. Майсторите разгеле ще започнат да си вдигат телефоните, бившите ще се приберат обратно в архива където им е мястото, климатикът ще духа накъдето трябва... а ние, както винаги, ще намерим нещо друго, за което да обвиним Вселената.

Хайде драгички, сполай ви !

💋

В петък тръгнахме с големия дъжд и някак, докато прескачах локвите по пътя, неусетно броях щъркеловите гнезда по стълбов...
07/07/2026

В петък тръгнахме с големия дъжд и някак, докато прескачах локвите по пътя, неусетно броях щъркеловите гнезда по стълбовете в селата на път за Юга... Големия, просторен Юг.

Умението на пътя, който води до крайната дестинация, е да те прелива от пласт в пласт. Първо започваш с града, след това минаваш през горите край Приморско, а след завоя при завода в Царево идват сухите треви и хълмовете, обсипани със слънчогледи. И точно след този завой сякаш свалям огромна раница от гърба си и ми става някак по-леко. Мога да вдишам с пълни дробове свободата, която се рее във въздуха.

Пристигаме почти по залез. Морето е спокойно. Рядко успявам да го уловя такова тук... Години наред. Заставайки на скалата всеки път, когато пристигаме, обичам да се взирам в него така, както в очите на отдавна несрещана любов.

- Тук съм! Ето ме! И днес, и утре. Твоя съм от години! Цели десетилетия! Всеки завой ми носи спомен. И до ден днешен ходя боса по напуканата земя, крия се между боровете на гората ти, ЮГ! Рано сутрин посрещам червеното слънце над морето, , заравям пръсти в топлия пясък, крия се между тюркоазените вълни и плувам с рибите ти, любов моя !

Тази бохемска любов пресипах в сърцата на децата си. От бебета шарят навред. Чакат нощта да разпръсне звездите в тъмната си пазва, за да се взираме в нея и с усмивки да сочим Млечния път. Вечер, в тъмното, тичат с фенерчета в ръце заедно с другите деца между палатките на останалите къмпингари. Играят с кучета, хващат жаби и скакалци, пищят от паяци.

Докато вечеряме, и до нас блещука огънят, на гости идват светулките. А сутрин се будиш от шума на вълните, от почукването на кълвачите над палатката и от любопитна катерица, която приближава, докато блажено си се изтегнал в хамака с книга в ръка...

В този рай идваш тъй лесно и тъй трудно си тръгваш. Не само физически, а и обратно към играта, наречена „животът на възрастния“, в която играеш главната роля.

Да, върнах се. Отново съм с двата крака в магазина. Но душата ми още тича по пустите плажове на Юга по залез.
Не бързам да я връщам.
Знам, че там е у дома....

💋

Промяната в работните часове САМО за тези дни.. :
06/07/2026

Промяната в работните часове САМО за тези дни.. :

„Набързичко така, ако може…“Мисля, че и миналата седмица мина, та и тази се изхлузи точно под този надслов.Набързичко, а...
02/07/2026

„Набързичко така, ако може…“

Мисля, че и миналата седмица мина, та и тази се изхлузи точно под този надслов.Набързичко, ако може едно плато… Няколко кошнички… А кулминацията беше, когато: „Ако може така за един празник едни супурнайсе плата – за празнуване, за напускане, за приемане еди-къде си…“

- Ще може ли?....Ще може ли, че дали не закъснях…?

В такива моменти ми иде да пусна една музичка. Сещате се от онези, които твърдят:

„Вашето обаждане е важно за нас. В момента всички оператори са заети. Моля, останете на линия.“ ....Mелодията на моята свръхмалка, но пък китна корпорацийка би била тази на Щурците:

„Дали аз закъснях, или времето бързаше…
Дали аз закъснях, или всичко бе сън…“

Та в един ден трябваше някак да наместя извънредно много плата. Докато правя този часови тетрис как да успея в един и същи час за няколко човека едновременно някаква жена дойде и рече:

– Да… за същия час ще ми трябва и едни количества да ми нарежете, че банкет ше правя…

Така…Постоях, постоях… и си рекнах:

-Драга моя, утре просто ще станеш по здрач и ще запретнеш ръкави.

На следващата сутрин по първи петли, турих одежди в стил "Робинята Изаура" и тъй го запретнах тоя ръкав, че към обяд вече имах усещането, че е вечерта на другия ден. Не знам как съм изглеждала, щом хората започнаха да ми пожелават:

„Лека вечер!“

Мечтата ми, като приключа този ден, в който температурите бяха високи, а продължителността му беше като едно цяло денонощие беше просто да се добера до моята родна стряха. Да извадя една потна чаша от хладилника, да я напълня догоре с лед, малко краставица за свежест, розмарин да прогони злите духове, джин и горчив тоник…

С първата глътка мисля, че изпаднах в екстаз и прекрачих прага на отвъдното. Затворих очи… секунда тишинка…

„Тън-тън.“ Съобщение.

Ей туй ме върна обратно в реалността.
- Ааааморе, как си?
- Звъня, щот хич не ми се пише…- пиша

Вдигнах блажено крачета и уж само за една кратка дневна ретроспекция… то пак се изсипаха разговори, с които операторът ни изключи по едно време..

Та с това поставям под съмнение социологическото изследване, което твърди, че жените имали нужда да изговорят по 20 000 думи на ден, а мъжете далеч по-малко. Явно моята необходимост нескромно надвишава тоя лимит... Ама пък има едни хора, с които говориш, защото имаш какво да кажеш. Говориш, защото след такъв ден думите просто си намират пътечка и вървейки по тая пътечка някак неусетно джинът свършва, умората омеква.. И тъй денят, който допреди малко беше като три последователни понеделника, най-сетне решава да приключи, минути преди полунощ...

С обич, леля!
💋

С пукването на топлите дни получих и покана от Гери да изложа някои от картините си в нейната галерия. Един ден организи...
30/06/2026

С пукването на топлите дни получих и покана от Гери да изложа някои от картините си в нейната галерия. Един ден организирахме среща, тя избра няколко от тях и те заживяха в нейния цветен дом, Gigi art & design . За мен беше невероятна радост да стана част от попълненията на този малък вълшебен свят.

Тези дни сме в онлайн лекции, посветени на емоциите. Бяхме стигнали до темата за удоволствието. Лекторката даваше пример как е много по-лесно да накараш някого да изправи гърба си, ако го похвалиш за успехите и постиженията му, отколкото ако му креснеш: „Изправи си гърба, като вървиш!“

С колежката ми се усмихнахме като две тикви. И точно в този момент получих съобщение, което гласеше:
„Гери, продадох две от картините ти...! “ Беше изпратила и снимка вече окачени в новия им дом, който е и изцяло по нейно дизайн (освен галерист, Гери е и интериорен дизайнер... Дето се вика сал хубави хора сме се събрале! 😁)

От тази новина аз отново се ухилих, а лекторката ме хвана на екрана и каза с онзи очарователен акцент, някъде между английски и италиански:
„Оу, Гергана... кажи ми, на какво се веселиш така?“
Може би трябваше да кажа истината. Вместо това разговорът тръгна в друга посока. Заприказвахме се за други удоволствия.. за гледката, на която се наслаждавам в момента и за компанията, с която я споделям.

Накрая лекцията завърши с едно простичко заключение:
„Откривайте удоволствието и се опитвайте да го повтаряте! “

Та, другари, давайте да мултиплицираме малките актове на удоволствие. Да повишаваме серотонина, а с него и благосъстоянието си.
А после ще се наслаждаваме взаимно на блясъка в очите си.

Обич вам!
💋

Тази седмица:
29/06/2026

Тази седмица:

Тази седмица :
24/06/2026

Тази седмица :

Опитах се да направя включване миналата седмица за едно важно съобщение, което ще спомена някъде в текста по-долу, и как...
23/06/2026

Опитах се да направя включване миналата седмица за едно важно съобщение, което ще спомена някъде в текста по-долу, и както е видно – не успях. Някак тези дни, навързани един след друг, се изтеглиха неусетно и ако понеделникът ме свари рано сутрин на една веранда по Южното Черноморие, а първите глътки кафе бяха благословени от блясъка на слънцето в морето и шума на пръскачките в градината, то края на седмицата завърших с три касетки прясно изпечени франзели, готови да бъдат нарязани и подредени в плата.

В края на извънредната събота бях превита като кукичка, с твърде бягащ поглед – ту в платата, ту в клиентите, които обслужвах, ту в часовника, защото времето безмилостно летеше. Заключих след 18 ч. с нарастваща умора и удовлетворение – през ръцете ми минаха близо 500 хапки.

– Гергано, ти си манифактура ! - мисля си Кажи го следващия път на терапевта си, тогава, когато му споделиш, че на моменти изобщо не се чувстваш продуктивна, а той през смях ти каже:

– О, Гери, ти не си завод, по дяволите!

А после, след края на сесията, винаги поставям думите му под съмнение...

-Напротив, напротив – ти си завод! Завод, от който, ако не излезе нещо, се поражда тревожност...

Тези си мисли споделих с един клиент, който редовно си взима кафе и с когото леем разговори като за вино. И го питам:

– Ти чувстваш ли се празен, когато нищо не произлиза от ръцете ти?

Споделям му горните думи по повод „завода“ по мой адрес, а той отсича:

– Виж сега, тоя човек не е от нашите! Аз ако не действам през цялото време, губя живота си!

Малко по-късно през деня вайбър ми е залят от снимки на къщата му и на това, което е произлязло от ръцете му, а единственото, с което можех да завърша, беше:

– Ти си гениален!

В някои от разговорите ни на какви ли не теми споменава колко е хубаво човек да работи не само с интелекта си, а да включва и дясната, и лявата ръка.

- Така развиваме и двете полукълба...-казва с цялати си сериозност

Усмихвам се...

- Май се грижа в тази посока, знаеш ли?

Освен ежедневната ми работа в магазина, в която основно работя с ръцете си, впрягам и интелекта си... на друго място. От съвсем скоро всъщност започнах да се запознавам отблизо и с психологическата работа пряко с хора на терен, а сферата, в която правя тези крачки, е свързана с хора, жертви на домашно насилие (в по-голямата си част жени).Затова някои дни от седмицата ще отварям магазина след 14:30 ч., ще работя по-късно, а в други дни извънредно. Благодаря на всички, които следите съобщенията тук! 🙏 За безусловната ви последователност . Нямате представа колко много означава това за мен. ❤️‍🔥

Защото често ме питате:

– Да не би да оставиш магазина, Гери, с тази психология, на която се отдаваш така страстно?

Няма. Обичам да се предизвиквам..сякаш цял живот го правя. И както винаги се случва, поставям основите на моя начин да се движа в два коловоза едновременно, без да изпускам пътя от поглед. Радвам се сърдечно на всеки, който е с мен и в единия, и в другия. А някои от вас и в двата едновременно.

Понякога се чудя откъде идва тази потребност да правя толкова различни неща едновременно. После си давам сметка, че всъщност не са толкова различни. В основата им стои едно и също ...срещата с хората. Независимо дали ще ви подам бутилка вино, плато със сирена или ще седна срещу някого, за да го изслушам. Формите се променят, но сърцевината на всичко остава същата.

Така че продължаваме, с малко по-различен ритъм, малко по-изморени в някои дни, малко по-нахъсани в други, но все така с желание да оставяме по нещо хубаво след себе си.

Обич 💋

Другари, в тоя пост ще миксирам като лятна салата няколко съобщения..Лято е.. Всичко с код Моцарела, Бурата и Страчатела...
17/06/2026

Другари, в тоя пост ще миксирам като лятна салата няколко съобщения..

Лято е.. Всичко с код Моцарела, Бурата и Страчатела изчезват моменталически.
И на.. Тъкмо Дойдоха... Пресни са..Чакат ви само доматите и босилека добавете , че да се омотаят в сластна любов помежду си..

Друго.. В събота ще работя извънредно, поради една върволица плата..
Тъй че, на линия съм...

Айде с обич... 💋

Съвсем наскоро, докато шарихме и избирахме бутилка вино и подходящи сирена и колбаси към нея, клиентка ми каза:– Следя В...
12/06/2026

Съвсем наскоро, докато шарихме и избирахме бутилка вино и подходящи сирена и колбаси към нея, клиентка ми каза:

– Следя Ви от толкова време, че имам чувството, че се познаваме поне от 10 години.

Първо, такива споделяния харесвам много. Защо? Защото сближават хората от раз. Ако ме питате как се почувствах, мисля, че го и изрекох на глас:

– Така кажете, значи все наши хора сме се събрали.

И вярно е когато четат за теб, те чувстват по-близък и някак се доверяват. Влизаш в магазин и той не е магазин с четири стени, под и витрина, и някакви анджаклами по рафтовете, а има усещане за нещо познато, нещо почти твое, с което се асоциираш. Защото покрай моите разкази тръгват и вашите, а тая работа много ми харесва, ама не знаете колко много ми харесва. Чак съм влюбена в нея. И понеже пак от вас знам, че ви харесват „пътеписите ми“, както се изразявате, пак ще ви поразходя по пътеките на Franciacorta.

Закусвахме набързо. Сутринта валеше лек дъжд. Не бяхме подготвени за:

„Утре ще ви водим на трекинг, няколко часа!“

С малки куфари последното нещо, което ми идва на акъла, е да взема и боти за пресечени терени.

Имаме среща някъде, следваме GPS координати, събираме се малка група и след известно време ни повежда един момък, който е технологът на избата. Обикаляме из всички скатове и слушаме историята от първите стъпки на хората в нея. Разбира се – малка семейна изба, която постепенно расте и се развива.Много хубава работа, много красива и страшно трудоемка.

Технологът ни повежда из различните сортове и обяснява как ги подрязва, как ги берат, кое колко чакат да узрее и кое бързат да изпреварят дори други производители, защото хванали някаква тънка хватка, която довеждала до съвсем друг вкус в пенливото вино.

С любов говореше как оставят тревите между редовете, защото това носело аериране, а растенията, които виреели там, били посещавани от много пчели и по този начин си помагат с други хора, заети в земеделието.

Измежду тези приказки Емануела обясни колко грижовни и колегиални били един към друг различните производители на Franciacorta. Никога не говорели лошо помежду си и си помагали – нещо, което не било типично при производителите на Barolo например.

Правим няколко часов тур. С нас има и куче, и деца, и някакъв момък, който вървеше пред мен и исках да го съблека, защото ме удуши с миризмата на омекотител, която се носеше на 300 метра от него.

После обхождаме избата, обясняват ни процесите... И хора, като знам с каква скорост изпивам бутилка просеко, ми става съвестно, знаейки през какво минава – колко отлежаване, бутилиране, пребутилиране и всякакви други султанати, за да излезе на бял свят готова за консумация.

След избата ни отведоха в красива зала, а после на открито.. И наслаждавайки се на божествена гледка пихме различни вина...Казвам „пихме“, защото хич не ми беше до дегустация, то си е грехота.

Бяхме в чудна компания. Хора на различна възраст, по-големи от нас с Ричо, говореха за децата си – от тийнове нагоре. И някъде между къшея хляб, хрупкавите гризини, безумно вкусните местни сирена, колбаси и вино разбираш, че животите и проблемите на хората, дори и в страна, различна от твоята, са еднакви.

И... че независимо дали си в България или в Италия, дали гледаш лозята на Franciacorta или панелния блок срещу терасата си, хората всъщност си приличаме много повече, отколкото предполагаме. Грижим се за едни и същи неща, тревожим се за едни и същи хора, радваме се на сходни малки победи и носим сходни страхове.

Може би затова хубавите разговори никога не се нуждаят от превод.
Както и доброто вино,..разбира се
💋

Address

Антим I 45
Burgas
8000

Opening Hours

Monday 10:30 - 14:00
15:00 - 19:00
Tuesday 10:30 - 14:00
15:00 - 19:00
Wednesday 10:30 - 14:00
15:00 - 19:00
Thursday 10:30 - 14:00
15:00 - 23:45
Friday 10:30 - 14:00
15:00 - 19:00

Telephone

+359897620689

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when La Porchetta Burgas posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Share