09/07/2026
- Ало, ретроградният Меркурий ли е?
– Дааа, кажете!
– Найш к'во... аре само да не ме занимаваш!....Тъй ми се иска да му го изпея, както Ъпсурт на тоя малък пакостник.
Последните дни разговорите по жицата вървят един след друг.
Звъни ми приятелка, която я е сполетяло злощастието климатикът ѝ да сдаде багажа баш посред лято. Обаче си спомнила моите плеяди от миналата година, когато аз имах филм с климатик, който посред лято духаше горещо, а посред зима – студено. Решила да не му прави изкуствено дишане, а направо да се отърве от него.
– Ох, милата... – съчувствам ѝ по телефона. – Знам точно как се чувстваш.
Следващият разговор е за бивши, които настоятелно се опитват да се върнат в живота и драпат със зъби, нокти и редица сополиви съобщения. Къде наяве, къде насън..от който се събуждам вир вода с дълбоко недоумение в просъница..:
Аве с тебе не се ли закопахме надълбоко?
Викам:
– Сестро, чакай да видя календара...Поглеждам и с не малко облекчение заключавам:– Да... в ретроградие сме, Джийзъс!
И всичките тия микросъбития изведнъж ваят от нас едни такива drama queens.
Ето например аз.Стоя пред витрината на магазина, която цяла седмица беше празна, а аз съм се изтопурила пред нея като паметник на културата.Сега ще питате:
– На коя култура, ма, Герганке?
Ами на майсторите, които държат на мъжката си дума така, както цивката на дете в ясла.Имам дълъг списък с телефонни номера на "майстори", записани като: "Палячо", "Не вдигай", "Измекяр", "Аматьор", "Лешпер"... и все в тоя дух.
Оня ден, по обед, чакам на опашка да си взема печен патладжан с домати и моцарела. Жената зад щанда ми подава чинията и казва:
– Извинете, че така ви я подавам в диагонал, ама имам майстор в краката. Да не си помислите, че съм луда.
Прихнах в смях.Първо, да ви споделя едно лично наблюдение – никой луд не твърди за себе си, че е луд. Според него всичко му е наред. Луди са всички останали.
И второ...
Къв е тоя майстор отдолу?Нали се сещате за ония палави филми, в които в дома на някоя самотна домакиня все се появява или градинар, или водопроводчик... да ѝ "затегне тръбите" и да оправи теча.. 😏
В тоя момент човекът се изправи.
– Аз съм. Здравейте!
– О! Я кажете, Вие ходите ли по адреси?
– Ходя.
– Значи... можем да си бъдем полезни един на друг.
Подаде ми визитка. Чухме се по-късно и още на следващия ден, със скоростта на светлината, беше при мен.
Заприказва се с витрината ми на някакъв техен, само на тях понятен език, докато я човъркаше
– Пусни ме... пусни ме да вляза...
Тя явно го е пуснала, защото след двайсетина минути вече бяха в сериозна връзка. Витрината реши, че пак ѝ се работи, а аз днес отново си я напълних.Няма вече да ме гледа стреснато всеки, който отвори вратата, със стегнато гърло и въпроса:
– Гери... защо? Гери, къде отиваш? Какво се случва? Защо всичко е празно?
Спокойно....Просто всичко е въпрос на ретроградие.
Тъй че.. ако и вашият живот тия дни звучи като нещо разбричкано което е извън всякакъв такт, не бързайте да викате екзорсист. Проверете първо дали Меркурий пак не си е намерил работа на пълен работен ден ..ама ден след ден..
Inhale good sh*ts, exhale bad sh*ts....
След още няколко дни ретроградието ще свърши. Майсторите разгеле ще започнат да си вдигат телефоните, бившите ще се приберат обратно в архива където им е мястото, климатикът ще духа накъдето трябва... а ние, както винаги, ще намерим нещо друго, за което да обвиним Вселената.
Хайде драгички, сполай ви !
💋