Auto Zona - Автомобилни новини

14/07/2026

Ако искаме да разберем накъде ще се развие кризата в Ормуз, трябва да спрем да слушаме само политическите изявления и да започнем да следваме пътя на парите. Именно това сa направили от Plamen Dochev Oil Market Analysis в най-новия си анализ. Ако темата ви интересува, ще се радваме да чуем и вашето мнение.

@последователи
@топ фенове

Свиквайте с високите цени на горивата: кризата в Ормуз може да продължи дълго

През последните седмици цените на петрола се движат рязко нагоре и надолу в зависимост от изявленията на президента Доналд Тръмп, действията на Иран и новините за корабоплаването през Ормузкия проток.

Повечето анализатори се опитват да прогнозират развитието на кризата, като следят политическите и военните събития. Според мен обаче има един по-важен въпрос:

Кой има икономически интерес от случващото се?

Или казано по друг начин – да проследим пътя на парите.

Видимите загуби не показват цялата картина

На пръв поглед и САЩ, и Иран търпят сериозни загуби. Именно затова много международни анализатори очакват двете страни скоро да бъдат принудени да постигнат примирие.

Този извод е логичен, но според мен пропуска един съществен факт – кризата вече променя структурата на световния петролен пазар.

САЩ печелят стратегическа възможност

Съединените щати вече са най-големият производител на петрол в света, а по-високите цени правят още по-голяма част от шистовия добив икономически изгоден.

Още по-важно е, че американските производители разширяват присъствието си на азиатските пазари. Когато доставките от Персийския залив стават по-рискови заради военната обстановка, все повече потребители започват да търсят алтернативни доставчици.

Така кризата създава благоприятни условия за американската петролна индустрия и на практика подпомага политиката, известна с мотото „Drill, baby, drill“.

Не може да се твърди, че Вашингтон съзнателно удължава конфликта по икономически причини. Но е безспорно, че продължителната нестабилност носи пазарни възможности за американските производители.

Истинската промяна не е цената, а пренареждането на пазара

Най-важният ефект от кризата вероятно няма да бъде временното поскъпване на петрола.

По-важното е, че светът започва да преосмисля зависимостта си от Персийския залив.

След като големите потребители изградят нови логистични вериги и подпишат дългосрочни договори с алтернативни доставчици, те трудно ще се върнат към стария модел, дори след успокояване на ситуацията.

Колкото по-дълго продължава кризата, толкова по-трайни ще стават новите търговски маршрути.

Това означава, че Ормуз вече не е просто географски проток, а стратегически риск, който ускорява диверсификацията на световния петролен пазар.

ОПЕК вече не е единственият фактор

Настоящата криза показва и още нещо.

При предишни петролни шокове основният резултат беше рязко поскъпване на суровината.

Днес виждаме нещо различно – високият американски добив, новите търговски маршрути и диверсификацията на доставките постепенно ограничават способността на ОПЕК самостоятелно да определя посоката на пазара.

Иран също има причини да не бърза

За Иран конфликтът носи тежки икономически и военни последици, но има и вътрешнополитическо измерение.

Историята показва, че при наличие на силен външен противник общественото внимание се измества от вътрешните проблеми към националната сигурност.

Това не означава, че Техеран желае безкрайна война, но предполага, че натискът за бързо споразумение може да бъде по-слаб, отколкото изглежда.

От своя страна Доналд Тръмп трудно би приел компромис, който може да бъде възприет като политическо отстъпление.

Затова по-вероятният сценарий според мен не е непрекъсната война, а продължителна криза с периоди на надежда, последвани от нови ескалации.

Ормуз не засяга само петрола

Често забравяме, че през Ормузкия проток преминава не само огромен обем петрол, но и значителна част от световната търговия с втечнен природен газ.

Следователно продължителната криза оказва влияние върху природния газ, електроенергията, транспорта и производствените разходи в редица индустрии.

По-високите енергийни разходи постепенно се пренасят в цените на почти всички стоки и услуги.

Подценяваният ефект – ускоряване на електрическата мобилност

Според мен има още една последица, която почти не се коментира.

Продължителните високи и непредвидими цени на горивата могат да ускорят прехода към електромобили.

Разбира се, Ормузката криза не е причината за развитието на електрическата мобилност. Тя се движи от технологичния напредък, поевтиняването на батериите и държавните политики.

Но кризата може да се превърне в катализатор.

Когато потребителите започнат да възприемат високите цени на горивата като дългосрочна реалност, те все по-често ще изчисляват общите разходи за притежание на автомобила, а не само неговата покупна цена.

Именно тогава електромобилът започва да изглежда не само като екологичен избор, а и като икономическо решение.

Историята показва, че всяка голяма петролна криза ускорява търсенето на алтернативи.

Днес разликата е, че тази алтернатива вече съществува.

Парадоксът е, че високите цени увеличават печалбите на част от производителите в краткосрочен план, но едновременно ускоряват процесите, които в бъдеще могат да намалят търсенето на петрол.

Какво следва?

На база на тези фактори очаквам кризата да продължи поне още една година, като ще се редуват периоди на надежда и нови ескалации.

При подобен сценарий цената на петрола вероятно ще остане силно волатилна, като реалистичен диапазон според мен е 72–95 долара за барел, а при сериозно прекъсване на доставките не може да се изключи и временно преминаване над 100 долара.

Това не е категорична прогноза, а сценарий, основан на икономическите и политическите стимули на основните участници.

Силно се надявам този сценарий да не се реализира.

Но ако анализираме не само политическите изявления, а и икономическите интереси, вероятността за бързо и окончателно решение не изглежда висока.

Големите геополитически кризи рядко променят света заради самите бойни действия. Те го променят, защото променят икономическите решения, които държавите, компаниите и потребителите започват да вземат след тях.

Именно това според мен е най-важната последица от кризата в Ормуз.

Тя може да ускори пренареждането на световните петролни маршрути, да намали зависимостта от Персийския залив и постепенно да ускори прехода към технологии, които използват все по-малко петрол.

Парадоксът е, че днешната криза може да увеличи печалбите на част от производителите, но едновременно с това да постави началото на още по-бързо отдалечаване на света от зависимостта му към петрола.

Plamen Dochev Oil Market Analysis

@последователи

#Петрол #Горива #ПетроленПазар #Енергетика #Геополитика #ПазаренАнализ

* Изображението е създадено с AI

13/07/2026

13/07/2026

„Drill, baby, drill!“ – лозунгът на Donald J. Trump вече се превръща в статистика. Как рекордното производство на петрол в САЩ променя световния пазар? Анализът е в новата статия на Plamen Dochev Oil Market Analysis.

@последователи
@топ фенове

Кой управлява световния петрол днес – ОПЕК или Съединените щати?

През 2025 г. Съединените щати поставиха нов исторически рекорд, произвеждайки средно 13,6 милиона барела суров петрол дневно. Това не е просто най-високото производство в историята на страната – това е най-високото годишно производство, регистрирано някога от която и да е държава.

За сравнение:

• 🇺🇸 САЩ – 13,6 млн. барела дневно
• 🇷🇺 Русия – 9,9 млн. барела дневно
• 🇸🇦 Саудитска Арабия – 9,6 млн. барела дневно
• 🇨🇦 Канада – 5,0 млн. барела дневно

Разликата между САЩ и останалите големи производители продължава да се увеличава.

Най-важният въпрос обаче не е кой добива най-много петрол.

По-важният въпрос е как това променя световния пазар.

В продължение на десетилетия именно решенията на ОПЕК определяха до голяма степен баланса между търсене и предлагане. Днес картината е значително по-различна.

Благодарение на шистовата революция американските производители успяха значително да повишат производителността на сондажите и ефективността на добива. Това позволява при благоприятни пазарни условия сравнително бързо да се увеличават доставките към международните пазари.

Резултатът вече се вижда.

През април 2026 г. САЩ отчетоха рекорден износ на суров петрол и петролни продукти от 13,6 милиона барела дневно, а само износът на суров петрол достигна 5,6 милиона барела дневно – също исторически максимум.

Тези числа показват една фундаментална промяна.

Съединените щати вече не са само най-големият производител на суров петрол. Те се превръщат в един от основните фактори, които стабилизират световните доставки при геополитически кризи и прекъсвания на търговските маршрути.

Това обаче не означава, че влиянието на ОПЕК+ изчезва.

Картелът продължава да контролира значителна част от свободния производствен капацитет в света и остава ключов фактор за цените. Разликата е, че днес световният пазар вече разполага с втори мощен център на предлагане, способен да реагира много по-бързо при недостиг.

Следващите години вероятно няма да бъдат борба само за най-висок добив.

Те ще бъдат съревнование за това кой ще определя баланса на световния петролен пазар – ОПЕК+ или американската шистова индустрия.

Plamen Dochev Oil Market Analysis

#Петрол #Горива #ПетроленПазар #Енергетика #Геополитика #ПазаренАнализ

* Изображението е създадено с AI

12/07/2026

Докато всички следят цената на петрола, в момента маржовете на рафиниране достигат рекордни стойности. Именно този факт изправя рафинерията в Бургас пред една от най-добрите си пазарни възможности от години – и защо сегашните ограничения заслужават сериозен анализ.
Повече подробности можете да научите в най-новия анализ на Plamen Dochev Oil Market Analysis

@последователи
@топ фенове

Когато светът печели от рафинирането, печели ли България?

През последните седмици вниманието на медиите беше насочено към цената на суровия петрол и конфликта в Близкия изток. За хората от петролния сектор обаче по-важен показател е друг – маржът на рафиниране. Именно той определя колко печели една рафинерия от преработката на суров петрол в дизел, бензин, авиационно гориво и останалите нефтопродукти.

В момента световният пазар изпраща изключително силен сигнал. Европейските дизелови маржове надхвърлиха 60 долара за барел, а американският показател 3-2-1 Crack Spread достигна 64,6 долара за барел – исторически максимум. Основните причини са временната забрана на Русия за износ на дизел, ниските запаси в Европа и САЩ, ограничените свободни рафинерни мощности и продължаващата геополитическа несигурност. Това означава, че днес проблемът вече не е липсата на суров петрол, а недостигът на готови горива. (reuters.com)

Точно в такава среда модерна сложна рафинерия като тази в Бургас има възможност да реализира много силни оперативни резултати.

Рафинерията разполага с капацитет за преработка от приблизително 190–200 хиляди барела суров петрол дневно. При натоварване около 90% това означава преработка на приблизително 62 милиона барела годишно. Всеки допълнителен 1 долар на барел в реализирания нетен оперативен марж носи приблизително 62 милиона долара годишен допълнителен оперативен принос. Разбира се, това не е чиста печалба – от тези средства се покриват енергия, ремонти, персонал, логистика, амортизации, лихви и данъци. Но тези числа показват колко чувствителен е финансовият резултат към пазарната конюнктура.

При добро управление рафинерията би могла да работи при високо натоварване, да оптимизира суровинната си кошница и да реализира продукцията си там, където нетните пазарни цени са най-добри. Именно това правят всички големи европейски рафинерии.

И тук стигаме до най-важния въпрос.

България все още не е отменила ограниченията върху износа на част от произведените горива – мярка, въведена в период на висока несигурност около санкциите срещу Русия и гарантирането на вътрешните доставки. Тогава това решение имаше своята логика. Днес обаче международната пазарна среда е различна.

Когато международните маржове са рекордно високи, ограничаването на достъпа до външните пазари намалява възможността рафинерията да продава продукцията си там, където тя носи най-висока добавена стойност. Ако значителна част от дизеловото производство не може да бъде реализирана при най-добрите пазарни условия, потенциалният пропуснат оперативен ефект може да достигне десетки милиони левове месечно. Това не означава автоматична счетоводна загуба, а пропусната възможност за по-високи приходи, по-добра рентабилност и по-големи данъчни постъпления.

Съществува и друг риск. Българският пазар не може постоянно да поема цялото производство на рафинерия с капацитета на Бургас. Ако износът бъде трайно ограничен и складовите наличности започнат да се увеличават, рафинерията може да бъде принудена да намали натоварването си. Това води до по-висока себестойност на произведените горива, защото голяма част от разходите – персонал, поддръжка, енергийна инфраструктура и безопасност – остават почти непроменени независимо дали заводът работи на 80% или на 90% от капацитета си.

Именно затова според мен стратегическият въпрос не е дали държавата трябва да контролира пазара. Безспорно трябва.

Истинският въпрос е как да го прави.

По-разумният подход би бил държавата да гарантира минималните количества горива за вътрешния пазар чрез ефективен контрол върху запасите и производството, а количествата над тези нужди да могат свободно да се реализират на международните пазари. Така едновременно се защитават енергийната сигурност на страната и икономическата ефективност на най-големия индустриален актив в България.

В момент, когато световният пазар предлага едни от най-високите рафинерни маржове от години, България има рядката възможност да превърне тази благоприятна международна конюнктура в по-висока добавена стойност, повече данъчни приходи и по-конкурентоспособна индустрия.

Енергийната сигурност и икономическата ефективност не са взаимно изключващи се цели. Напротив – когато правилата са добре балансирани, те могат да се допълват. Именно това, според мен, трябва да бъде следващата стъпка в политиката към българската нефтопреработвателна индустрия.

Plamen Dochev Oil Market Analysis

@последователи

#Петрол #Горива #ПетроленПазар #Енергетика #Геополитика #ПазаренАнализ

* Изображението е създадено с AI

11/07/2026

„Горивният туризъм“ между Русия и Казахстан вече е реалност — и показва много повече от разлика в цените. Повече подробности в Plamen Dochev Oil Market Analysis

@последователи
@топ фенове

Казахстан ограничава „горивния туризъм“ от Русия

През последните седмици по границата между Русия и Казахстан се наблюдава необичайно явление – все повече руски шофьори пресичат границата само за да заредят гориво. Причината е проста: в Русия бензинът е значително по-скъп, а в някои региони вече има и недостиг на горива.

Това явление вече е известно като „горивен туризъм“.

Разликата в цените достига около 40%, което прави пътуването до Казахстан икономически изгодно дори след десетки километри преход. Някои шофьори дори се опитват да пренасят малки количества гориво обратно в Русия.

Как реагира Казахстан?

Казахстанските власти решиха да защитят собствения си пазар.

Сред предприетите мерки са:

⛽ нови контролно-пропускателни пунктове по границата с Русия;

🚗 ограничение автомобилите и камионите да преминават границата само веднъж на ден;

📦 подготовка за удължаване на ограниченията върху износа на горива до май 2027 г.

Причината е, че в северните райони на Казахстан вече започват да се образуват опашки по бензиностанциите заради повишеното търсене.

Защо това е важно?

Тази история показва колко бързо могат да се променят енергийните пазари.

Преди няколко години едва ли някой би предположил, че руски граждани ще пътуват до съседна държава, за да зареждат по-евтин бензин. Днес това вече е реалност.

Недостигът на горива в Русия е резултат от съчетание на няколко фактора – повредени рафинерии след атаки срещу енергийна инфраструктура, затруднена логистика и ограничено вътрешно производство на готови горива в отделни периоди.

Какво означава това за Европа?

Засега пряко влияние върху цените на горивата в България няма. Но подобни събития показват колко чувствителен е световният пазар.

Когато една държава започне да ограничава износа, за да запази горивата за собствените си потребители, на международния пазар остават по-малко количества. Ако към това се добави и напрежението в Близкия изток, рискът от ново поскъпване на горивата постепенно нараства.

„Горивният туризъм“ между Русия и Казахстан е повече от любопитна новина. Той е ясен сигнал, че балансът на регионалните пазари се променя и че сигурността на доставките все по-често се превръща в приоритет пред свободната търговия.

Plamen Dochev Oil Market Analysis

@последователи

#Петрол #Горива #ПетроленПазар #Енергетика #Геополитика #ПазаренАнализ

* Изображението е създадено с AI

08/07/2026

Пазарът повярва, че кризата е приключила — Ормуз отново напомни колко скъпо може да струва подценяването на геополитическия риск.

Петролът отново поскъпва: пазарът започва да осъзнава, че кризата в Ормуз не е приключила

Цените на петрола отново се повишават, след като поредната ескалация между САЩ и Иран върна на пазара риск, който през последните седмици сякаш беше започнал да се подценява.

Към днешната търговия Brent отново се движи около 76 долара за барел, а американският WTI – над 72 долара. Самото движение е важно, но още по-важни са причините зад него.

След атаките срещу търговски кораби в района на Ормузкия проток САЩ нанесоха нови удари по ирански военни цели. Паралелно с това Вашингтон отмени временното разрешение, което позволяваше продажбата на ирански петрол.

Иран отговори с атаки срещу цели в Бахрейн и Кувейт.

Така само за кратък период пазарът получи три различни сигнала за риск:

— сигурността на корабоплаването през Ормуз отново е поставена под въпрос;

— иранските петролни доставки отново попадат под по-силен санкционен натиск;

— временното политическо успокояване между Вашингтон и Техеран очевидно не е равнозначно на устойчив мир.

Истинският проблем не е само цената на петрола

Според мен най-важният сигнал идва от физическия пазар.

След последните атаки поне четири петролни и газови танкера са обърнали курса си и са се отказали от преминаване през Ормузкия проток. Това вече не е абстрактен геополитически риск. Това е реална промяна в поведението на корабособственици, оператори и товароизпращачи.

И тук е съществената разлика.

Пазарът може да приеме единичен военен инцидент като временен шум. Но когато корабите започнат да променят маршрутите си, рискът преминава от новинарските заглавия към реалната логистика.

А оттам започват:

по-високи застрахователни премии;

по-скъп фрахт;

по-дълги срокове за доставка;

по-малка наличност на подходящ тонаж;

по-висока цена на финансирането;

по-голяма несигурност при физическите доставки.

Пазарът вероятно подцени риска твърде рано

През последните седмици една от водещите пазарни тези беше, че светът отново върви към свръхпредлагане.

Аргументите изглеждаха логични:

по-високи производствени цели на OPEC+;

възстановяване на част от потоците през Ормуз;

по-ниски официални продажни цени от Саудитска Арабия;

очаквания за по-слаб баланс между търсене и предлагане;

натрупване на значителни къси позиции на фючърсния пазар.

Само преди два дни петролът се търгуваше около нивата отпреди войната с Иран.

Днес картината отново е различна.

Това показва колко опасно е да се анализира петролният пазар единствено през прогнозите за производство и потребление.

При нормален пазар въпросът е:

Колко петрол ще бъде произведен?

При геополитическа криза въпросът става:

Колко от произведения петрол реално може да достигне безопасно до купувача?

Това са две напълно различни неща.

Ормуз остава централният риск за световния енергиен пазар

През Ормузкия проток преминава приблизително една пета от световните петролни и LNG потоци.

Но още по-важно е, че за значителна част от тези количества няма бърза и достатъчно мащабна алтернатива.

Тръбопроводите могат да изведат част от петрола извън Персийския залив, но не могат напълно да заместят морския капацитет на Ормуз.

При LNG ситуацията е още по-чувствителна.

Затова атаката срещу катарски LNG танкер има значение, което надхвърля конкретния кораб. Тя изпраща сигнал към целия пазар, че рискът не е ограничен само до суровия петрол.

Има и втори механизъм, който може да ускори поскъпването

Това са късите позиции.

Когато голяма част от спекулативния капитал очаква спад на цените, на пазара се натрупват short позиции. Ако внезапно геополитическият риск се върне, част от тези участници са принудени да купуват фючърси, за да закрият позициите си.

Така се създава допълнително търсене.

И тогава цената може да се повишава не само защото физическите доставки са застрашени, а и защото самото позициониране на финансовия пазар започва да усилва движението.

Точно затова сегашната ситуация заслужава внимание.

Моята оценка

Не смятам, че днешното поскъпване автоматично означава нов устойчив възходящ цикъл на петрола.

Фундаменталните фактори за потенциално по-добре снабден пазар не са изчезнали. OPEC+ увеличава производствените цели, глобалното търсене остава под натиск, а високите цени вече показаха, че могат да разрушават потребление.

Но геополитическият риск отново промени уравнението.

Ако атаките останат единични и корабоплаването се нормализира, част от днешната премия може сравнително бързо да изчезне.

Ако обаче:

— още кораби бъдат атакувани;

— повече танкери започнат да обръщат курса си;

— застрахователите повишат допълнително премиите;

— иранският износ реално бъде ограничен;

— или преговорите между САЩ и Иран окончателно се провалят,

тогава пазарът може много бързо да премине от сценарий за „свръхпредлагане“ към сценарий за „несигурна достъпност на доставките“.

И това е основният извод от последните 24 часа:

Петролният пазар може да има достатъчно барели на хартия и въпреки това да изпитва сериозен ценови натиск, ако физическият достъп до тези барели стане несигурен.

Ормуз отново напомни, че в енергетиката не е достатъчно петролът да бъде произведен.

Той трябва и да достигне до пазара.

Plamen Dochev Oil Market Analysis

@последователи

#Петрол #Горива #ПетроленПазар #Енергетика #Геополитика #ПазаренАнализ

* Изображението е създадено с AI

06/07/2026

ОПЕК увеличава добива с впечатляващи темпове, но зад силните цифри стои по-сложна реалност — световният петролен пазар все още е далеч от предкризисната нормалност.

ОПЕК връща добива, но не и нормалността

Производството на петрол на ОПЕК се възстановява рязко, но силните данни не означават връщане към нормалността.

Според месечното проучване на Reuters през юни страните от ОПЕК са произвеждали 19,43 млн. барела дневно — с около 3,3 млн. барела дневно повече спрямо май.

Ръстът е впечатляващ. Но ключовият въпрос не е само колко петрол се произвежда, а колко реално достига до международните пазари.

По данни на Kpler общият износ на суров петрол от Близкия изток през юни е бил около 9,62 млн. барела дневно. За сравнение, през трите месеца преди кризата средното равнище е било около 18,4 млн. барела дневно.

Тоест експортните потоци остават приблизително наполовина под предкризисните нива.

Това е ключовата разлика между възстановяване на добива и реално възстановяване на предлагането.

Голяма част от ръста през юни не представлява нов производствен капацитет. Производителите просто връщат барели, които бяха временно спрени заради ограничения износ, запълнените хранилища и нарушения трафик през Ормузкия проток.

В същото време ОПЕК+ продължава да увеличава производствените цели. За август е договорено ново повишение с 188 хил. барела дневно, а общото увеличение от април насам доближава 800 хил. барела дневно.

Но квотата не е равна на физическа доставка.

Необходими са свободен експортен капацитет, танкери, застрахователно покритие и устойчиво корабоплаване през Ормуз. Именно затова по-високите квоти досега имаха ограничен ефект върху реалните доставки.

Междувременно натискът от други производители расте.

САЩ достигнаха исторически рекорд от 13,93 млн. барела дневно, а ОАЕ — вече извън ОПЕК — изнасят рекордни обеми, включително чрез освобождаване на запаси, натрупани по време на конфликта.

Така петролният пазар се изправя пред необичаен парадокс:

ОПЕК все още не е възстановила напълно предкризисните потоци, но пазарът вече започва да се тревожи от бъдещо свръхпредлагане.

Ако трафикът през Ормуз се нормализира, спряните мощности се върнат по-бързо от очакваното и американското производство остане близо до рекордните нива, балансът може да се промени много бързо.

ОПЕК увеличава добивите. Но истинското възстановяване ще настъпи едва когато произведените барели отново започнат устойчиво да достигат до световния пазар.

Plamen Dochev Oil Market Analysis

@последователи

#Петрол #Горива #ПетроленПазар #Енергетика #Геополитика #ПазаренАнализ

* Изображението е създадено с AI

03/07/2026

Петролът се срина с 26,5%, цената на едро на дизела се понижи само с 6,1%, а цената на бензиностанциите — с 15,4%. Може ли дизелът да поевтинее още и къде по веригата всъщност се задържа цената? Вижте анализа на Plamen Dochev Oil Market Analysis

@последователи
@топ фенове

От петрола до колонката: къде се забавя ценовият спад?

Когато петролът поскъпва, всички виждат как горивата бързо започват да поскъпнат. Когато петролът поевтинява, логичният въпрос е: Защо горивата не поевтиняват със същата скорост?

През последния месец цената на Brent падна от около 98 долара до малко над 72 долара за барел.

Това е спад от приблизително 26,5%.

На пръв поглед човек би очаквал и дизелът да поевтинее много. Но тук има важно уточнение: петролът и дизелът не са едно и също нещо.

Петролът е суровина. Дизелът е готов продукт. Между тях има рафиниране, транспорт, търсене и предлагане, валутен курс, складови наличности и пазар на готови горива.

Затова не е коректно да кажем:

„Петролът падна с 26%, значи и дизелът трябва да падне с 26%.“

Но има друго сравнение, което е много по-важно.

Това е сравнението между:

цената на дизела на едро и цената на дизела на бензиностанцията

Там връзката е много по-пряка.

Бензиностанцията не купува суров петрол. Тя купува готов дизел и го продава на клиентите. Освен това повечето бензиностанции зареждат често — при натоварени обекти дори през кратки интервали. Затова промяната в цената на едро се усеща сравнително бързо.

И тук числата стават интересни.

На 3 юни цената на едро на дизела е била средно около 1227 €/1000 л без ДДС. *

На 3 юли тя е била средно 1175 €/1000 л без ДДС.

Тоест спадът е само 52 €/1000 л, или около 4,2%.

Но това е цената по листа. В реалната търговия има отстъпки. Ако приемем ориентировъчната максимална отстъпка е от около 50 €/1000 л, то реалната цена става:

3 юни: 1177 €/1000 л
3 юли: 1125 €/1000 л

След това трябва да махнем и акциза, защото той е държавен налог и не пада, когато петролът поевтинява.

При приблизителен акциз от 330 €/1000 л получаваме:

3 юни: 847 €/1000 л
3 юли: 795 €/1000 л

Това означава, че изчистената цена на едро е спаднала с около:

6,1%

Сега да видим какво се случва на колонката.

На 3 юни дизелът е бил 1,69 €/л.**

На 3 юли е 1,49 €/л.**

Това е спад от 20 евроцента на литър, или около 11,8%.

Но и тук трябва да направим изчистване от ДДС и акциз, за да сравняваме реалната пазарна част на цената.

След като махнем ДДС и акциза, получаваме приблизително:

3 юни: 1078 €/1000 л
3 юли: 912 €/1000 л

Тоест изчистената цена на дребно е спаднала с около:

15,4%

И тук е най-важният извод.

За периода 3 юни – 3 юли имаме следната картина:

Петрол Brent: −26,5%

Дизел на едро, изчистен от ДДС, акциз и с отчетена отстъпка: −6,1%

Дизел на дребно, изчистен от ДДС и акциз: −15,4%

С други думи:

петролът пада много, цената на едро почти не следва този спад, но бензиностанциите свалят крайната цена значително повече, отколкото е намаляла цената на едро.

Това е важна разлика.

Обикновено общественият гняв се насочва към табелата на бензиностанцията. Тя е най-видима за хората. Но табелата е последната точка от веригата.

В този конкретен пример числата показват, че бензиностанциите не са мястото, където основно се е „задържал“ спадът.

Напротив — разликата между изчистената цена на едро и изчистената цена на дребно се е свила значително. Т.е. маржа на бензиностанциите се е свил значително.

На 3 юни тази разлика е около 231 €/1000 л.

На 3 юли е около 117 €/1000 л.

Тоест пространството между едро и дребно се е свило почти наполовина — с около 49%.

Важно е да уточним: тази разлика не е чиста печалба на бензиностанцията. В нея има транспорт, разходи за обекта, персонал, електроенергия, картови такси, корпоративни отстъпки и други оперативни разходи.

Но посоката е ясна.

Когато пазарът пада, крайната цена на колонката в този период се е понижила повече от едровата цена.

Затова правилният въпрос не е само:

„Защо бензиностанциите не свалят повече цените?“

По-точният въпрос е:

„Защо при спад на Brent с около 26,5% реалната изчистена цена на едро на дизела намалява само с около 6,1%?“

Защото, ако искаме да разберем къде се задържат цените, не трябва да гледаме само табелата на бензиностанцията.

Трябва да гледаме цялата верига:

петрол → готов дизел → едро → дребно

И поне за разглеждания период числата показват, че най-голямото забавяне на спада не е на колонката, а преди горивото да стигне до нея.

А кой има водещо влияние върху формирането на цените на едро на горивата в България — това е въпрос, на който повечето участници на пазара вероятно вече знаят отговора.

* Посочените цени на едро са средни за пазара и може да има отклонения от тях при различните доставчици ( производители или вносители на горива )

** Посочените цени на колонка са средните за страната и може да има отклонения в различните вериги бензиностации.

Plamen Dochev Oil Market Analysis

@последователи

#Петрол #Горива #ПетроленПазар #Енергетика #Геополитика #ПазаренАнализ